Информация

Село Вълчитрън остава завинаги вписано в националната ни история благодарение на откритото през 1924 г. прочуто златно съкровище. Датиращо от XIII–XII в. пр.Хр., то включва 13 съда с общо тегло 12,5 кг и е най-голямото тракийско съкровище, намирано на територията на България.

Благодарение на благоприятното си географско разположение, селото бързо се развива и се превръща в средище на знание и културен живот. Жителите му, устремени към образование и просвещение, намират път към знанието чрез училището и читалището.

Историята на училището във Вълчитрън започва през 1847 г., когато първият учител – Трифон Копчев от с. Пелишат – преподава в частна къща, а след това и в помещение на дюкян по килийния метод. След прекъсване на дейността през 1851 г., училището е възстановено през 1869 г. с подкрепата на будни местни жители. Тогава там преподават учителите Пано Драганов и Никола Тодоров от Ловеч. През 1874 г. занятията се провеждат в църквата, а учениците се обучават по "ланкастерската метода“, по-късно и по „звучната метода“.

През 1897 г. е открито вечерно училище, а през 1908 г. в новопостроената сграда отваря врати прогимназия Любен Каравелов, която се превръща в образователен център и за околните села - Пордим, Катерица, Одърне, Пелишат и Дренов.

През 1915 г. започва проектирането на нова училищна сграда, завършена през 1924 г., а малко по-късно е построено още едно училище. Така Вълчитрън вече разполага с две начални училища – Любен Каравелов и Отец Паисий. Салонът на прогимназията е предоставен за нуждите на читалището, което още повече укрепва културния живот в селото.

През 1958 г. започва строежът на голяма училищна сграда, осъществен с доброволния труд и помощ на местното население. Тя е открита през 1959 г. и носи името Никола Йонков Вапцаров. До 1968 г. е Средно политехническо училище, след което функционира като Основно училище. В следващите години сградата е електрифицирана, водоснабдена, канализирана, изграждат се спортни площадки, цветни лехи и работилница за ръчен труд. През 1972 г. в училището се премества полуинтернатна група от гр. Долна Митрополия, а от 1976–1991 г. – Дом за деца и юноши от гр.Никопол.

През 2003 г. училищното настоятелство организира основен ремонт на сградата и физкултурния салон, изгражда се модерна парна инсталация и се осигурява автобус за превоз на ученици от близките населени места – гр. Плевен, гр. Пордим, с. Гривица, с. Згалево, с. Одърне, с. Борислав, с. Катерица и с. Дренов. Учениците получават безплатни учебници, а учебният процес се обогатява с изучаването на чужди езици (немски и английски) и информационни технологии.

От 2017 г. училището носи статут на Обединено училище Никола Йонков Вапцаров. Благодарение на всеотдайния труд на учителите, тук традициите и духът на селото вървят ръка за ръка с изискванията на модерното образование.

Днес, Обединено училище Никола Йонков Вапцаров е иновативно училище, което съчетава богатите си традиции с модерни образователни подходи.

По повод 150-годишнината от просветното дело в селото, директорът г-н Лунголов бе удостоен с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ от Президента на Република България Румен Радев и с почетната грамота „Неофит Рилски“ на Министерството на образованието и науката.

Директор на Обединено училище Никола Йонков Вапцаров, Вълчитрън е г-н Детелин Лунголов.